* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Какви години дойдоха,
години непечелни.
Мене ми й мъчно и жалко
кат гледам, Станке, децата
гладни и голи горките,
само сух хлебец да ядат.
Аз съм си, Станк,е намислил
да отида да се удавя
или далеко забягна.
Станка Стояне думаше:
- Стой, недей дума таз дума,
как ще ме мене оставиш
с шест ми дребни дечица,
седмото Иванчо най-малко,
то ми ръцете свързало.
Не мога нийде да отида,
да отида да поработя.
Най-после Стоян намисли,
той си далеко забягна
и остави Станка самичка,
със шест ми дребни дечица,
седмото Иванчо - най малко.
Седяла Станка, чакала,
чакала Стоян да дойде.
Дечица гладни плачеха,
тя от комшии искаше,
по парче хлебец просеше
и на деца го делеше.
Но гърло с малко не се лъже.
Най-после Станка намисли
да отиде да се удави.
Тя си Иванча накърми
и в люлчица турила,
и си надолу замина,
надолу, към реката,
и се в реката хвърлила.
Рибари риба ловели,
та си удавник видели
и си удавник хванали,
и го накрая изхвърлили.
Цялото село отива
да види кой се удавил.
И Станкините дечица
и те надолу отиват,
да видят кой се удавил.
Като майка си видели,
викнали, та заплакали:
- Я стани, мамо, да видиш,
малкия си Иванчо,
как плаче, мамо, за тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.