|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Все ходя, Станке, печеля,
не мога нищо да изкарам
за нашите дребни дечица.
Мене ми много дотегна,
ще стана, Станке, забягна,
далеко в Мала Азия.
Каквото си Стоян казваше,
такова си Стоян извърши.
Остави Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, плакала е,
по къшей е хлебец носила,
дано си деца отхрани,
ала се гърло с малко не лъже.
Не може да ги Станка изхрани,
решила да се удави.
Край село река течеше,
реката жена изхвърли.
Никой си Станка не позна.
Само станкините дребни дечица
край Станка седят и плачат.
Сейковци, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|