|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке, ле!
Дотегнало ми е този живот -
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
за деца хлебец да занеса.
Аз съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна -
да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да ходят...
Както Стоян казваше
и тъй го Стоян направи,
че стана Стоян забягна
долу в Мала Азия.
Остана Станка самичка...
Седянковци, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ); недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|