* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
всеки ден ходя, работя,
парите за нищо не стигат.
Дотегнало ми й тоз живот,
все ходя, Станке, работя
не мога нищо да изкарам,
на деца хляб да донеса.
Не мога, Станке, да гледам
моите дребни дечица
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Затуй съм, Станке, намислил
да взема да се удавя,
от тегло да се избавя,
или далеко забягна.
Както ми Стоян казваше
и тъй ми Стоян направи,
че взема Стоян забягна,
долу ми в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица -
най-мъничкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
цели ми седем години,
от къща в къща ходила
по парче хлебец просила
и на децата носила,
но гърло се с малко не храни
и на нея й дотегна.
Най-после Станка решава
да вземе да се удави
от тегло да се избави.
Тя си децата събрала,
събрала и ги облякла,
и от къщи излязла.
Край село река течеше
и там се Станка удави.
Рибари риба ловили,
те са удавник извадили.
Цяло се село събрало
удавник да си познаят -
никой удавник не познал.
Станкините дребни дечица
своята майка познали,
покрай удавник ходели,
ходели, още плачели:
- Стани ни, мамо, облечи,
стани ни, мамо, нахрани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.