* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ли, първо венчило,
много ми, Станке, дотегна
на чужда оран да ора,
чужда работа да работя.
Много ми, Станке, дотегна
децата, Станке, да гледам
голички, Станке, босички.
Решил съм, Станке, решил съм
в Дунава да се удавя
или пък да се обеся.
Станка Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
как ще се е, либе, удавиш
и мен на кого оставиш
със седем дребни дечица?
Докато Стоян издума
и той се в Дунав удави.
Рибари са Стоян хванали,
никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица
най си удавник познали.
Най-малкото бе Иванчо
и то си удавник познало
и на майка си думаше:
- Това е, майко, татко ми,
дето ми сноще говори,
той ще са, майко, удави.
Цяло село събрало
и сий при Иванчо отиват,
и си Иванчо вземали -
дано си деца отгледат,
хубави деца мънички.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.