|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Все ходя, Стоянке, работя
не мога хлебец да изкарам.
Много ми вече дотегна
тоз моя голям сиромашлък
как да си гледам децата
гладни и жадни да лягат?
Далеко ще си забегна
да не си гледам децата.
Както си Стоян говореше
и тъй го Стоян извърши.
Чуди се Станка, мая се
как да си децата изхрани.
Чуждата хурка предяла
не може хлебец да изкара,
децата да си изхрани.
Край село река течала
Станка си деца прибрала,
прибрала и ги приспала.
Отвънка село излязла,
че се в реката хвърлила
да си не гледа децата
гладни и жадни да лягат.
Рибари риба ловяха,
че си удавница хванаха.
Цяло се село извървя
не си удавница познават,
Станкини дребни дечица
тяхната майка познали...
Ряхово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|