|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Все ходя, Станке, печеля,
не мога нищо да изкарам.
Аз съм, Станке, намислил
да взема да се убия
или дим да забягна,
дим в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
едно от друго по-малки.
Гледа ги Станка, жали ги
цели ми девет години.
Ходила Станка, просила,
по парче хлебец искала.
Най-после й вече дотегна.
Край село река течала,
тя се в реката хвърлила.
Цяло се село събрало,
да си удавник познае.
Никой удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
те майка си познали,
викнали и заплакали.
Преслав (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|