|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе, Станке ле,
мене ми вече омръзна,
омръзна вече, додея,
този ми пусти сиромашлък.
Аз съм намислил, Станке бе,
далеко да си забегна.
Да си не гледам децата
голички, още босички,
гладни, горките, да лягат!
Кат стана Стоян, излезе,
излезе и не са завърна.
Остави Станка вдовица
с шест ми дребни дечица,
седмият малък Иванчо.
Чуди са Станка, мая са,
как ще децата отгледа.
Ходеше Станка да работи
на децата хлебец носеше,
но и на нея дотегна,
дотегна, още омръзна,
този ми пусти сиромашлък.
Най-подир Станка намисли
да вземе да се удави.
Стана Станка, излезе,
като до моста стигнала,
реката буйна, дълбока,
Станка се от мост хвърлила...
Полски Сеновец, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|