|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот
все ходя, все работя -
не мога нищо да изкарам,
децата да си изхраня...
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян извърши.
Стана ми Стоян, забягна
долу ми в Мала Азия.
Остави ми Станка вдовица
със седем дребни дечица.
Гледа ги Станка, мая се
година и половина -
на Станка вече дотегна.
Една ми света неделя
река сред село минава
и там се Станка удави.
Рибари удавник намерили,
цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Нейните дребни дечица
те са удавник познали
викнали та заплакали:
- Ти, като, мамо, отиде
нази на кого остави!?
Пет могили, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|