|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
мене ми либе, дотегна
да ходя, Станке, да ходя -
не мога нищо да изкарам.
Че аз съм, Станке, намислил
далече да си забягна,
далече в Мала Азия.
Както Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Пак си далеко забягна,
далеко в Малайзия -
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
по парче просила, носила,
но гърло се с малко не лъже...
Рибари риба ловяха,
че са удавник хванали.
Цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
те са удавник познали -
тяхната майка рождена.
Викнали и заплакали...
Павел, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ); Малайзия - в останалите варианти
Мала Азия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|