|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке мо, любе Станке мо,
не мога повече да гледам,
нашите дребни дечица,
да ходят голи и боси.
Аз съм, Станке, намислил
далеко да забегна,
далеко, в Мала Азия!
Решил е Стоян, сторил е,
оставил Станка самичка,
със седем дребни дечица.
От къща в къща ходила,
по парче хляб просила,
та че ги Станка отхранила.
Един ден от къщи излязла,
че се в реката хвърлила,
хвърлиа и удавила...
Маломир, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010
|