* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Все ходя, Станке, да работя,
не мога нищо да изкарам,
на децата хлебец да купя.
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далече да забягна.
Както си Стоян казваше,
така си Стоян направи,
че си далеко забягна,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица
най-малкото в люлка.
Година, година и половина
ходила Станка, просила,
по парче хлебец носила,
но гърло се с малко не лъже.
Тогава Станка решила
да вземе да се удави.
Че си децата нахрани,
най-мъничкото окъпа,
окъпа и го нахрани,
и го в люлка постави.
Край село река течала,
тя се в реката хвърлила,
хвърлила да се удави.
Рибари риба ловели,
те са удавник извадили.
Цялото село излязло
удавник да си познае.
Станкините дребни дечица
и те при реката излезли.
Най-голямото момиченце
като майка си познало,
викнало, та заплакало:
- Защо ни, мамо, остави?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.