|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, Станке хубава,
мене ми вече дотегна,
все по хората да ходя,
колкото за хляба да изкарвам,
за в къщи пари пак няма,
ще взема да те оставя,
млада вдовица да ходиш,
вдовица, оставеница,
със седем дребни дечица.
Че стана Стоян, забягна,
далече в Мала Азия,
остана Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, просила
и за децата носила.
Най-после й вече дотегна,
решила да се удави.
Сутринта рибари риба ловили,
там те Станка намериха,
като я в дома носеха
всички са деца писнали
и си след нея вървяха,
а най-малкото носеха...
Ловнидол, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|