* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало ми е тоз живот,
все ходя, Станке, работя (2)
не мога нищо да изкарам.
Децата, мали, кат гледам
голи и боси да ходят,
срам ме е от хората... (2)
Ще взема да се удавя,
или далеко да бягам.
Както го Стоян казваше,
така го Стоян извърши. (2)
Той си далеко забягна, (2)
долу в Мала Азия.
Самичка Станка остави
със седем дребни дечица,
осмото, още в люлката,
на около шест месеца.
Чуди се Станка, мае се,
какво да прави горката,
дали се и тя удави, (2)
децата си да остави.
Ходила Станка, работила,
парче по парче хляб носила,
децата да си изхрани, (2)
На гърло все е малко, не лъжи
и на нея й вече дотегна
година и половина.
Чуди се Станка, мае се,
какво да прави горката. (2)
Край село река течеше. (2)
Станка си деца затвори,
вечерта кат се е мръкнало, (2)
Станка край село излезе
и се във река хвърлила.
Рибари риба ловили
и си удавник хванали. (2)
Цяло се село научи,
всеки отива да види,
удавник да си познае.
Никой си е удавник не познал,
Станкини дребни дечица,
те си удавник познали,
викнали, та заплакали:
- Майно ле, стара майчице,(2)
какво ти, майко, сторихме,(2)
че ни нази остави
мънани, майко, глупави? (2)
Като си деца плакаха,
цяло се село разплака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.