* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми й тоз живот
да ходя, Станке, да работя
и само за хлебец изкарвам,
не мога, Станке, да гледам
децата голи и гладни да ходят,
ази съм, Станке, намислил
далече да си забегна.
Каквото е Стоян казал
нали го той извършил.
Остави Станка горката
със шест ми дребни дечица,
седмото Иванчо - най-малко.
Из комшии Станка ходеше,
по парче хлебец просеше
да си децата нахрани,
ала се гърло с малко не храни.
Ах, че й на Станка дотегна,
решава да се удави.
Станала рано в неделя,
че си децата нахрани,
нахрани и ги облече,
Иванчо детенце най-малко
и него Станка окъпа,
окъпа и го нахрани
и го в люлката сложи.
Жално си Станка заплака
и на Иванчо думаше:
- Погледни, мама, погледни,
туй ще ти й, мама, виждане,
туй ще ти й, мама, чуване!
Че си децата излъга,
че ще им хлебец донесе
и си на реката отива,
и там се тя удавя.
Рибари риба ловили
и си удавник хванали,
хванали и не я познават.
Бързо се в село разчува,
че са удавник хванали,
цялото село отиват
да си удавник познаят.
И Станкините дечица,
и те си от къщи излизат
майка си да търсят,
и си жално пищяха.
Мари никой си удавник не позна,
а Станкините дечица,
кат си Станка видели
и те майка си познават,
викнали и заплакали.
Кат си децата плачеха,
цялото село разплакват,
жално дечица плачеха,
плачеха и нареждаха:
- Кой ще ни, мамо, погледа,
кой ще ни, мамо, нахрани?
Тежко му, Боже, на този,
който сираче остане
без мама, още без татко.
Иванчо детенце най-малко,
то си край майка вървеше,
търсеше да го накърми,
тъй Иванчо остана без мама,
без мама, още без татко,
няма кой да го прибере.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.