 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Стоян на Станка думаше:
- Станке мо, любе Станке мо,
дотегнало ми й тоз живот,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
децата да си прехраня,
че голи и боси тръгнаха.
Решил съм аз да забягна,
долу ми в Мала Азия.
Както го Стоян казваше,
така го и Стоян направи,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото - в люлката.
Храни ги Станка, гледа ги
цели ми девет години.
По парче хлябец просила,
дано си деца изхрани,
но гърло се с малко не храни.
Най-подир Станка решила,
решила да се удави.
Рибари риба ловели,
че са удавник хванали,
цяло се село събрало
да си удавник познае.
Никой удавник не позна,
Станините дребни дечица,
тяхната майка познали,
те си край нея бягаха,
бягаха, още плачеха.
Крушово, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59, № 825 - "Стоян на Станка думаше"); според записвача песента е "вариант от песнопойка" (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010