|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало ми й тоз живот,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам.
Аз съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забегна,
долу в Мала Азия.
Да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да лягат.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Чуди се Станка, мае се
как да си деца отгледа.
Най-после Станка намисли
да вземе да се удави.
Че си децата събрала,
най-мъничкото накърми
и го в люлка остави,
и му песничка запя:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е мама кърмене,
кърмене, още люлеене.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловяха,
Станка удавник извадиха.
Цяло се село събрало,
никой си Станка не позна.
Нейните дребни дечица,
те майка си познаха.
Викнали та заплакали,
цялото село плакало.
Ковачевец, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|