|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
- Дотегна ми, Станке ле,
тоз живот, Станке, тез мъки,
като ги гледам горките
сам се на сух хляб мъчите,
хлебецът трудно им стига.
Чудя се, Станке ле, мая се,
какво да правя - не зная.
Най-подир, Станке, намислих
далече и аз да забягна,
от света да се погубя.
Ти, Станке ле, добре да гледаш децата,
на книга да ги изучиш
и дребно писмо да пишат!
Чуди се Станка, мае се
какво да прави горката,
като е с пет-шес дребни дечица,
седмото, Иванчо, най-малко,
най-малко, на около пет-шес месеца,
че й е ръцете свързало.
Най-подир Станка намисли
от света да се погуби,
че се Станка удави!
Цяло се село събрало,
удавник не познали.
Само Станкините дечица нямаше,
че ги и тях довели,
удавник те си познали:
- Това е нашата мила майчица!
Караманово, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|