|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало ми й тоз живот,
се ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам;
не мога децата да гледам
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат!
Аз ще си, Станке, забягна
долу ми в Мала Азия.
Както го Стоян казваше,
и тъй го Стоян направи.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина.
Най-подир Станка намисли
да вземе да се удави,
да не си гледа децата
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Край село река течеше,
Станка се в реката хвърлила.
Като удавник извадили
никой си Станка не позна.
Нейните дребни дечица
тяхната майка познали,
край нея те са ходели,
ходели, и са плакали.
Каменар, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|