* * *

Удавила се от бедност

- Станке ле, мари Станчице,
мене ми, Станке, дотегна,
този пусти сиромашлък.
Все ходя, Станке, печеля,
за хлебец не мога да изкарам.
И сега съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеч да забегна.
Станка Стоене думаше:
- Стой, недей дума тез думи.
Нали от хората срамота
и е от Бога грехота.
Как ще ме либе, оставиш
със седем дребни дечица,
седмото Иванчо най-малък,
че той ми е ръцете вързал
не мога, либе, да ходя,
за хлебец да им изкарам!
Стоян си Станка не слуша,
че взема Стоян забегна,
Стоян в друга държава.
Чака го Станка да дойде,
чака го, ала няма го...
По комшиите ходеше,
и по парче хлебец просеше,
и на децата носеше.
Трошичка Станка не хапва,
дано децата нахрани,
но гърло се с малко не храни.
Най-подир Станка намисли,
да иди да се удави,
от тегло да се избави.
Намисли и го извърши.
В събота рано станала,
опрала и замазала
и си Иванча окъпала,
окъпала и го накърмила
и на Иванча думала:
- Кърми се, Иванчо, накърми
туй ще ти е мама кърмене,
туй ще ти е мама виждане.
Друга ще майка да имаш
тя ще те хубаво да те отгледа...
И си Иванча залюляла
и от протката излязла,
право на реката отишла.
Кат си до реката стигнала
и са в реката хвърлила,
хвърлила и са удавила.
Рибари риба ловяха
и си удавник извадили
и на селото съобщили
да иде мало и голямо,
да види кой се е удавил.
И Станкините дечица,
и те това научват.
Право на реката отишли.
Кат до реката стигнали
и те мама си познали
те викват и заплакват:
- Мър, мамо, мила майчице,
стани да видиш Иванчо,
стани го, мамо, накърми
стани го, мамо, нахрани!
Кой ще го, мамо, погледне
като татко забегна
пък ти се, мамо, удави!
Кат пищяха децата,
цялото село разплакаха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.