|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Никола Станке думаше:
- Много ми, Станке, дотегна
тоз пусти наши сиромашлък.
Всеки ден ходя, работя
парици да си изкарам,
парите, Станке, не стигат.
Аз съм, Станке, намислил
да взема да си забягна
във някоя друга държава.
Станка Никола думаше:
- Мълчи, Никола, не думай,
децата какво ще правя?
Както Никола намисли
тъй го Никола направи.
Остана Станка вдовица
с четири дребни дечица.
Чужда е хурка предяла,
чужди станове тъкала
децата Станка да гледа
и пак са голи и боси,
и пак са гладни и жадни.
Най-сетне Станка намисли
край на живота да сложи.
Една ми света неделя
станала рано сутринта,
подляла и си премела
и си децата окъпала.
Край тях си река минава,
че се в реката хвърлила.
Рибари риба ловяха,
на Станка трупа извадиха.
Горките нейни дечица
всичките жално плачеха...
Народа като ги гледаше
и той си отстрани плачеше.
Избул, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|