|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, булке Станке ле,
дотегнал ми е този живот
все ходя, Станке, работя
за деца хлебец да изкарам.
Аз ще се, Станке, удавя
или далече забегна,
да не си гледам децата
боси и голи да ходят,
гладни горките да лягат.
Както го Стоян намисли
тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян, забегна,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ах, че й на Станка дотегна,
най-мъничкото накърми,
че стана Станка, излезе,
и се в реката удави.
Рибари риба ловили
и са удавник хванали.
Из цяло се село разнесе,
цяло се село събрало
удавник да си познаят.
Никой удавник не позна,
Станкини дребни дечица
своята майка познали,
край нея деца ходили,
ходили, още плакали.
Храбърско, Сливнишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|