|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегна ми тоз живот -
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо изкара,
за деца хлебец донесох.
Ази ще, Станке, забегна
да не ги гледам децата!
Както го Стоян казваше,
и тъй го Стоян направи -
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Чуди се, Станка, мая се,
най-после Станка намисли -
край село река течеше,
ах, че се Станка удави!
Рибари риба ловили,
че са удавник извадили,
цяло се село събрало
удавник да си познаят.
Никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
тяхната майка познали,
край нея те са ходили,
ходили и са плакали.
Хлебарово, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|