|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе ле, Станке ле,
дотегна ми, Станке ле,
да ходя далеч да работя
за деца хляб да изкарвам.
Ази съм, Станке, намислил
и още гладни и жадни.
Както го Стоян казваше
така го Стоян извърши.
Че си замина забягна
горе в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Най-малкото в люлчица.
Гледа ги, Станка, гали ги,
гледа ги девет години.
Нали и нея дотегна,
край село река течеше -
Станка се в река удавила.
Рибари риба ловили
там удавник извадили,
цяло се е село събрало
да се удавник познаят.
Никой си удавник не позна.
Станкини мили дечица,
като са въз удавник отишли
викнали и заплакали:
- Тази е нашата майчица!
Градище, Севлиевско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|