|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
не мога, Станке, да гледам
моите дребни дечица
да ходят още да плачат,
голи, горките, и боси.
Решил съм, Стоянке, да бягам,
решил съм да бягам далеко
или пък да се удавя.
Кат рече Стоян и стори.
Стоян си далеч забягна
долу ми долу в Малайзия.
Станка се виком провикна:
- Стояне, либе Стояне,
кой ще ми деца отгледа?
Как ще си деца поддържам
без бащина милувка,
да ходят мили, недраги!
Гарван, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ); в останалите варианти Мала
Азия; недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|