|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегна ми, Станке ле,
да ходя далеч да работя,
за деца хляб да изкарвам.
Ази съм, Станке, намислил
да ида, да се удавя
или далеко забегна,
да не ти гледам децата,
как ходят голи и боси,
и още гладни и жадни.
Както го Стоян казваше,
така го Стоян извърши.
Че си замина, забягна
горе в Малата Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Гледа ги Станка, гали ги,
гледа ги девет години,
но и на нея дотегна.
Край село река течеше,
Станка се в река удавила.
Рибари риба ловили,
там са удавник извадили,
цяло се й село събрало
да си удавник познаят.
Никой си удавник не позна.
Станкини мили дечица
така са въз удавник отишли,
викнали и заплакали:
- Тази е нашта майчица!...
Габрово, кв. Градище; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010
|