|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот
все ходя, Станке, работя
не мога нищо да изкарам
за деца хлебец да нося.
Ази съм, мила, намислил
да взема да се удавя
или далеко забегна.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи,
че стана Стоян забегна
долу ми в Мала Азия;
остави Станка саминка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина;
от къща в къща ходила
по парче хлебец просила
и на дечица носила.
Но гърло се с малко не лъже -
тя си дечица събрала
най-мъничкото накърми.
И че край село излязла -
край село река течеше
там се е Станка удавила.
Рибари риба ловили,
те си удавник извадили
бързо се в село разчуло
цяло се село събрало
удавник да си познае.
Никой удавник не познал...
Станкини дребни дечица,
тяхната майка познали
край нея те са ходили,
ходили и плакали.
Горна Оряховица (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|