|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
мене ми, Станке, дотегна
се ходя, Станке, работя
и нищо не мога да изкарам.
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя,
или далеко забягна.
Както го Стоян казваше
тъй го и Стоян направи.
Че взима Стоян забегна
долу ми в Мала Азия
и остави Станка вдовица
със седем дребни дечица
и осмото в люлчица.
Ходила Станка просила
по парче хлебец носила
но гърло се с малко не лъже
най-подир на ней дотегна
дотегна, още омръзна,
че се в реката хвърлила.
Рибари риба ловяха,
че си удавник хванаха
цяло се село събрало
удавник да си познай -
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица
те си майка си познали
викнали та заплакали:
- Майчице, мила майчице,
какво ти зло сторихме
та нази клети остави.
Горна Оряховица (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|