|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
все ходя, Станке, печеля,
не мога нищо да изкарам!
На мене вече дотегна
и ази съм мисъл намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна,
да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни и жадни да лягат.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян извърши,
че стана Стоян забягна
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила
година и половина
и на нея си вече дотегна.
Тя си децата събрала,
най-мъничкото накърми.
Край село река течеше,
там се Станка удави.
Рибари риба ловили,
че са удавник извадили.
Цяло се село събрало,
но никой удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
те си Станка познали,
ходили и я плакали.
Дряновец, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|