|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Седнал Стоян, умислил се,
на връх ми Стоян, Петровден.
Марийка Стоян думаше:
- Стояне, първо венчило,
защо се, Стояне, умисли?
А Стоян си отговори:
- Имаме четири деца,
как ще ги ние отглеждаме?
Докат си Стоян издума
хлопна порти и забегна.
Нада се Марийка, чака го
една ми цела година
дано се Стоян завърне,
ала го Стоян нема...
Всеки ден тя брашно заема,
на дечица хляб да меси.
В събота срещу неделя,
тя си на деца продума:
- Дечица, мили мамини,
седайте да вечеряме,
че таз вечер ми е на мене
последна с вас да вечерям!
Най-големото момченце,
то на майка си продума:
- Майко ле, мила майчице,
татко от нази забегна,
ти накъде, майко, ще вървиш,
та и ти ще ни оставиш,
защо сте ни, майко, имале?
Марийка нищо не каза,
хубаво децата нахрани.
През нощта тихо излезе
и отиде, та се удави.
Сутринта рано рибари
Марийка си извадили,
цело се село събрало
и Марийкините дечица
те край Марийка седнаха,
жални си думи думаха:
- Майко ле, мила майчице,
защо сте ни, майко, имале,
та ни сираци оставихте,
по чужди къщи да ходим,
хората паниците да си мият
на нас за манджа да ги дават.
Долни Дъбник, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|