|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Стоянка думаше:
- Стоянке, либе Стоянке,
дотегнал ми й тоз живот,
все ходя, Стоянке, работя,
не мога нищо да изкарам,
на деца хлебец да донеса.
Аз съм, Стоянке, намислил
да взема да се удавя
или далеко да забягна,
да си не гледам децата
как ходят голи и боси,
гладни, горките, как лягат!
Че стана Стоян, забягна,
долу в Мала Азия,
остави Стоянка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлка.
Гледа го Стоянка, жали го,
година и половина,
от къща на къща ходи
парче хляб да проси,
но и на нея дотегна.
Че си децата събрала,
най-мъничкото накърмила.
Край село река течеше,
там се Стоянка удави...
Чирпан (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010
|