|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Любе ле Станке, любе ле,
все ходя, Станке, все работя
не можа да изкарам,
ази съм Станка намислил
да взема да се удавя
или далече да забягна.
Туй коет го Стоян казваше
тъй го и направи...
Взема Стоян, забягна,
остави Станка самичка (2)
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, скитала,
по парче хлебец просила,
ала се гърло с малко не лъже,
че взела, че се удави.
Остави седем кръгли сираци
най-малкото в люлчица.
Рибари риба си ловили
и си удавник намерили.
Цяло се село събрало
никой си удавник не познало,
най после са дошли нейните дечица
те си удавник познали,
тя била тяхната мила майчица...
Черни Осъм, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|