|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
много ми, Станке, дотегна
аз ще си, Станке, забегна
в тази Мала Азия.
Рече го Стоян, стори го.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
И си Станка работила,
дано си деца изхрани.
Къща на къща ходеше
по парче хлебец просеше,
дано си деца изхрани,
но гърло се с малко не лъже!
Ах, че й Станка дотегна -
станала Станка на рано,
най-мъничкото накърми
и си край село излезе.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърли,
хвърли се, Станка, удави.
Рибари риба ловяха,
те си удавник хванаха -
никой си удавник не позна.
Бързо се из село разнесло,
цяло се село събрало -
никой си Станка не позна.
Станкини дребни дечица
те си удавник познали,
викнали и заплакали:
- Кой ще ни нази прибере
като ни нази оставяте
без майка, още без баща?
Ценово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|