|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Санке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот.
Все ходя, Станке, таботя
нищо не мога да изкарам.
Ази съм, Станке, бактисал,
ще взема да се удавя,
удавя или да забягна
далеко в Мала Азия.
Както го Стоян казваше
тъй го Стоян направи.
Далеч ми той забягна,
далеч в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
а най-малкото в люлчица.
Гледа ги Станка, храни ги,
че й на нея дотегна -
гьрло се с малко не лъже.
Най после и тя решава
решава да се обеси.
Както го Станка намисли,
така го Станка извърши -
остави деца сираци,
сираци и все невръстни!
Цар Самуил, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|