|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми й, Станке,
тоз живот и таз сиромашия!
Ази съм, либе, намислил -
да взема да се удавя,
или далеко забегна...
Че взема Стоян, забегна
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка сирота
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, просила,
от къща на къща ходила,
по парче хлебец носила,
но гърло се с малко не лъже,
че сутринта рано станала
и не се в къщи върнала.
Рибари риба ловили,
удавник те са хванали,
никой удавник не позна.
Станкините дребни дечица
само те си майка познали
и са жално плакали.
Цар Асен, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010
|