* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнало ми тоз живот,
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам.
Аз съм, Станке, намислил,
да взема да се удавя,
или далеко забегна,
да не си гледам децата,
голи и боси да ходят.
Както Стоян казваше
и тъй го Стоян направи,
че стана Стоян, забегна,
далеч във Мала Азия,
остана Станка самичка,
със седем дребни дечица.
Чуди се Станка, мая се,
какво да прави, да стори,
от къща в къща ходеше,
по парче хлебец носеше
и го на деца даваше,
но гърло се с малко не лъже...
Станка много дотегна,
решила да се удави.
Най-мъничкото, Иванчо,
тя си във люлчица сложи
и си на пътя излезе,
край път река течеше,
там се Станка удавила.
Рибари риба ловяха
и са удавник извадили,
бързо се из село разнесло
и цяло се село събрало,
удавник да си познае.
Никой си удавник не позна,
Станкини дребни дечица,
те са майка си познали
и са за нея плакали:
- Защо ни мама остави,
кой ще ни нази прибере,
кой ще ни хлебец даде?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010