* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
много ми, Станке, дотегна,
аз ще да, Станке, забегна,
във тая Мала Азия.
Рече го Стоян, стори го;
че остави Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходи Станка работи,
дано си деца изхрани,
но гърло се с малко не лъже.
Ах, че и Станка дотегна,
станала е Станка нарано,
най-мъничкото накърми,
и си край село излезе,
край село река течеше,
Станка се в река хвърли,
хвърли и се Станка удави.
Рибари риба ловяха,
и си удавник хванаха,
ал си никой удавник не позна.
Бързо се из село разнесло,
цяло се село събрало,
никой си Станка не позна.
Станкините дребни дечица,
те са удавник познали,
викнали и заплакали:
- Кой ще ни нази прибере,
като ни нази остави,
без майка, без баща.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.