* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Стоянка думаше:
- Много ми, Станке, дотегна
как гледам, Станке, как гледам
моите седем дечица,
мили недраги да ходят,
гладни и жадни да лягат.
Аз ще се, Станке, удавя
или далеко забегна.
Каза го Стоян, стори го.
Забягна Стоян далеко,
далеко в Мала Азия,
Станка самичка остави.
Ходила е Станка, просила
по парче хлебец сбирала
децата да си отхрани.
Много на Станка дотегна,
решила да се удави.
Край село река течала,
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловели,
удавник човек намерили.
Бързо си в село казаха.
Излязло мало, голямо,
никой удавник не позна,
най после са излезли
Станкините мили дечица.
Те са си майка познали.
Пищят и плачат горките,
най-малко дете Иванчо,
то й гърди вадеше,
мъртвешко мляко сучеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.