* * *

Три делии вино пият при мома-кръчмарка

Мори, моме, малко моме,
гиди, моме, гиди, тъго,
гиди, селска разговорко!
Прекупила мома Солунската драгасиа,
га купила, га собрала,
наполнила три корита,
три корита бело грозде,
източила благо вино,
маполнила девет бочви,
сос ракиа дури десет.
Отворила ладна механа
на два пъкя, на два друма,
да продаве благо вино,
и на вера, и без мера,
на юначка вересия.
Нема човек да га пите,
делким човек се напие!
Чудо, стое мома, та се чуде!
Изметела, изчистила,
навадила ладна механа.
Се изкачила на диване,
да разгледе по пътишча,
по пътишча, по друмишча.
Кога гледе малка мома,
у спротива по друмишча
се раздадела една темна мъгла,
от шчо иде, наближуве,
наближуве на механа -
до троица луди млади.
Ка ги виде малка мома,
и излезе, ги пречека
и им веле, ем говоре:
- Добре дошли, до три луди!
И слезеха, и седнаха,
и седнаха на трапеза
да си йедат, да си пиат,
от ден до ден, три недели;
немат мисля да си станат,
нито мислят да си платят.
Чудо стое мома да се чуде -
как да чине, шчо да чине.
Да стана си, да отиде,
да се пита н' една стара баба:
- Мори, бабо, стара бабо!
Ке те питам, да ми кажеш -
как да чинам, шчо да чинам.
Ми седнале до три луди,
до три луди три недели,
йедат, пиат, мисля немат,
мисля немат да си станат
нито мислят да си платят!
Тогай веле стара баба:
- Мори, моме, малко моме!
Да си вземеш до три ризи,
на троицата да г' даруваш;
они сами ке си станат
и на теб ке те даруват!
Послуша га малка мома,
послуша га стара баба,
да си стана, да с' отиде,
да отвори ковчезите,
изкара си до три ризи,
да си дойде, да им поле
и ги дарува по една риза.
Ка видеа тройца млади,
си станаа от трапеза
и га даруваа малка мома
п' една стиска се фролини.
И венаа, кинисаа,
кинисаа, с' отидоа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2010