* * *

Три делии вино пият при мома-кръчмарка

Седнали ми са до трима млади юнака на край, на Узун чаршия, на момината кръчма да пият вино и ракия. Пиле са три дена, три цели нощи. Изпиле до три мери сос вино и четвърта бистра ракия. Абер си немали масрафа да си заплатят, да станат да си вървят.

Разсърди се мома кръчмаринка, па стана мома, та отиде във града Узун чаршия при този стари кадия. Па на кадия разправя:

- Ей те тебе, стари кадия! Дошле са трима юнака във мойта ладна кръчмица, та ми изпиха до три мери със вино и четвърта бистра ракия. И абер си немат масрафа да си заплатят и да станат да си вървът.

Кадията запитал момата:

- Знаеш ли ги тези юнаци кои са и откъде са?

Тя казала:

- Знам ги кои са - първия е Крали Марко, втория - негов брат, третото е тяхно внуче - сестрино малко дете, Груйчо малко дете!

Тогава казал кадията на кръчмаринката:

- За тез юнаци съд нямаме и не можем да ги съдим! (пак рекъл:) Ще те науча. Ще идеш долу в чаршията на скъпоценен магазин. Ще вземеш скъпи дарове, юнаци да си дариш! Дано си платят масрафа та да ти не изпият сичкото вино!

Мома кръчмаринка си запомнила това; отиде долу в чаршията, закупи скъпи дарове. На Марко купила мешинен калпак, на брат му - копринена риза, а на Груйчо - чифте пищоле. Па ги във кръчма занесе, та си юнаци издари. Тогаз се Марко изправил, та си попитал братчето, няма ли някоя пара арачлък - масрафа да си изплатят, да станат та да си върват. Той казал, че няма никаква пара. Марко си Груйчо попитал. И той така казал. Тогава Марко малко се ядосал и рекъл на тяхното внуче, на Груйчо, да възседне кончето му. А то било много мераклия да ярчи вуйчовото си конче. Тогава било пазарен ден. Марко му казал да го на пазар изкара и да вика силно:

- Тук се конче продава, конче със момче барабар!

Груйчо си конче възседнал и го на пазаря закарал. Па викнал, та са провикнал:

- Тука се конче продава, конче със момче барабар!

Сички се търговци събрале, търговци и джамбазе; никой пазарлък не хващал, само сякой се чудил как конче се с момче продава.

В това време дошла една була ерменлийка (басмарка, дет' баят). Право при момче е отишла и пазарлък почнала; и го пазарила една шепа жълтици и една бели бешлици. Той си зел париците. Тогаз тя на Груйчо казала:

- Аз напред ще вървя, ти след мен ще караш - да идем на моите равни дворове!

Тя напред по улица вървеше, Груйчо след нея караше. Сички по тротуаре седеле и се чуделе какво е това чудо - конче с момче и булята го пазарила. Тя го дома завела, порти железни отвори, а дворовете й заградени с три метра високи дуваре. Като го вътре въвела, порти си заключила. Тогава му казала:

- Аз ще се кача на висок чардак, а ти ще конче в двори да разиграеш, да гледам да се веселя!

Тогаз тя се на чардак качила. Груйчо си конче разигра из нейните равни дворове; един път конче завъртял, втори път конче завъртял, трети път конче завъртял. Конче било малко хвъркато - като го силно засилил, конче през дувар рипнало и на улицата паднало. Право при кръчма отишли. Марко седял на пътя и слушал конче де цвили. Посрещнал ги вънка и шекер в устата му турил. Марко си Груйчо запитал:

- Груйчо ле, дете сестрино, взема ли малко арашлък?

То казало:

Вземах, вуйчо, вземах, масрафа да си платим и за по пътя да ни останат!

Тогаз масрафа си платиле и още малко си пийнале и станале да си отиват. На коне се качиле и тръгнале за Прилеп града да си отиват. Като по друма карале за Прилеп града голяма, по пътя срещнале една ми черна циганка. Като са наближиле - тя не била циганка, тя била Гюрга самодива. Като се сближиле, станала вита вихрушка, та ги завила. В това време като минала вихрушката, виделе - Груйчо на коня умряло. Тогаз се Марко ядосал и казал на брата си да го кара Груйчо с кончето в града.

Марко се назад повърнал да гони Гюрга самодива. Те били сукале заедно самодивско мляко (Марко бил хвърлен от турците, та самодива го хранила - той бил я виждал). Той я гонил по гори, по манастири, все след нея карал. Гюрга самодива се много уплашила. Станала пак вита вихрушка, но той се по нея карал и се дигнал след нея - неговото конче било хвъркато. Станала вита върушка, зад месечина се крила, зад ясно слънце се крила. Ава той се след нея карал и най-сетне я хванал за косата и я свалил долу на земята - главата да й отземе. Тя се бързо обадила - да й не зима главата. Казала му:

- Ти не знаеш ли, че ние сме побратими, от едно мляко сукали?

Като излезли побратими, тя казала:

- Качвай се бърже на конче, двамата в Прилеп да идем! Аз съм Груйчо умъртвила, аз ще го оживя; ако не можа да го оживя - главата ще ми вземеш тогава!

Тогаз се двама на коня качиле и бързо за Прилеп карале. Кога край Прилеп стигнале, виделе много народ, че вървят към техни нови гробища. Марко на Гюргя казал:

- Това са моите роднини - отиват Груйчо да погребат!

Тя казала:

- По-бърже карай да ги пресрещнем, доде не са на гробища отишли!

Срещнали ги там на пътя. Сестра му почнала да му казва, да реве, защо го подайтосал. Той казал на сичките роднини:

- Недей да плачете, да ревете! Аз водя тази басмарка. Ако не може да го оживи, главата ще й взема!

Гюргя от коня рипнала и право при ковчега кукнала. Дувнала му в устата и Груйчо право се изправил и оживял. Тогаз се в Прилеп върнале и голям гуляй направиле и минало.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2010