* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Стояну думаше:
- Хайде се, синко, остави
от този пусти хайдутлук,
хайдутлук, мама, харазлък!
Нашите ниви големи,
нашите чаири зелени -
селска са мера станали.
Купи си брези биволи,
изори черни угари,
че посей бяла пшеница.
Стоян на мама думаше:
- Мамо льо, миличка мамо,
как ще се, мамо, завърна,
нали ще чуят, бе мамо,
нашите, близки комшии
и селските чорбаджии?
На пашата ще ме обадят,
главата ще ми отрежи.
Мама Стояну думаше:
- Всеки ден ходя и плача
на наште близки комшии
и на селските чорбаджии,
и те я молят пашата.
Пашата хабер проводи:
"Нека се върне млад Стоян
майка за старост да гледа."
Ачи са Стоян завърна,
облече дрехи просешки,
захвърли сабя френгия,
още ми пушка бойлия
и тръгна ми Стоян, Стояне,
серес биволи да търси.
Три панаира обиди
не можа Стоян да найде
таквиз, каквито искаше.
И на четвъртия излезе,
че е видял млад Стоян
едно ми младо търговче
сюрек биволи караше.
Стоян биволи изглява,
един ги по един избира.
Едвам ги Стоян отдели -
дор два ми серез бивола
и на търговче продума:
- Кажи ми, холам, търговче
каква им беше цената
на тези двата биволи?
Търговче дума Стояну:
- Махни се оттук, мръснико!
Ти нямаш пари да купиш
баш тези два биволи!
Пак му Стоян повтори:
- Де, кажи, кажи, търговче,
каква им беше цената?
Търговче, хитро търговче,
скъпа му цена поиска -
петстотин фандъка алтъна
и триста кара грошове.
Стоян му нищо не рече,
разпаса кемер копринен,
че му парите наброи.
И пак се Стоян повърна
три чифта Стоян да купи
все таквиз серес боволи,
че се търговче посрами
и на Стояна продума:
- Прости ми, холам, юначе,
не можах да те позная.
Стоян биволи поведе
надолу из чершията,
че им рогата камоса,
че им юлари накупи
със посребрени синджири,
и копринени чулове
с ибришимови подвръзки.
Че си ги Стоян поведе
надолу из чершията.
Кой от де види, се чуди -
бре, каква й тази гидия
окъсана и одърпана,
а какво имане ми води?
Че тръгна Стоян, Стояне,
рало и копраля да дири.
Впрегна кола желязна,
отива оран да оре,
бяла пшеница да сее.
Премери леха широка,
забразни бразна дълбока,
забразни Стоян, повтори.
Додето Стоян потрети -
тежка се потеря зададе,
право при Стоян отиде
и си Стояна питаха:
- Кажи ни, холам, юначе,
къде оре, холам, млад Стоян?
Стоян потеря думаше:
- Ази Стояна не зная,
нито пък го ази познавам.
Тий си Стояна отминаха.
Най-отподиря вървеше
едни ми черно арапче,
арапче, грозно манафче,
то си потеря застигна
и на потеря думаше:
- Вий си Стояна търсите,
пък с Стояна приказвахте.
Потеря се назад повърна.
Стоян биволите разпрегна,
че взема копраля желязна -
от триста оки желязо,
че се Стоян завъртя
на ляво, още на дясно,
доде се на дясно обърна -
само арапче остана.
Арапче дума Стояну:
- Остави ма, холам, Стояне,
че съм едничко на мама,
едничко и оглавено.
Стоян му глава отряза,
че си биволи упрегна
и си във село отиде,
и на майка си думаше:
- Да идеш, мамо, да видиш -
аз си нивата изорах,
изорах, мамо, и посях,
посях, мамо, пожънах.
Да идеш, мамо, да видиш
какви съм снопи наредил,
какви съм кръстци натрупал.
Аз нали ти казах, бе мамо,
че това е за мене измама!
Съблeче дрехи просяшки,
облече дрехи юнашки,
запаса сабя френгия,
преметна пушка бойлия,
че влезе в изби дълбоки,
извади конче хранено,
че се на конче преметна
и пак си в гората замина
при свойта вярна дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010