* * *

Татунчо войвода - орач

Ненчо е нива посеял;
тръгнал е нива да ми обиде.
Вървяло, колко вървяло,
срещна ми до петстотини,
петстотин черни арапе,
и си за Ненча питаха:
- Къде ми Ненчо войвода?
Ненчо арапе питаше:
- Защо за Ненча питате?
Арапи на Ненчо думаха:
- Назе ни царя изпратил
Ненчо войвода да търсим -
де къде хазни отиват,
Ненчо ги, холан, обира...
Ненчо си дума продума:
- Язе съм Ненчо войвода!
Доде си дума издума,
извади сабя френгия,
та си се, холан, развъртя
на ляво, още на дясно.
Изсече черни арапи;
един ми арап остана,
и той на Ненчо думаше:
- Ненчо ле, Ненчо войвода,
немой ме, Ненчо, погуби,
язе съм един у майка,
у майка, един у баща.
Ненчо на арап думаше:
- Кога си един у майка,
у майка, един у баща,
защо си тръгнал да търсиш,
да търсиш Ненчо войвода?
Арапин Ненча думаше:
- Назе ни царя изпратил
Ненчо войвода да търсим,
главана да му юземем,
на царян бакшиш да носим!
- Де къде има арапе,
сичките да ги съберат -
пак си се Ненчо не бои!
На царя здраве да носиш!...
Стана ми арап, отиде,
отиде арап при царя.
Везир на порти седеше,
арапин дума на везир:
- Отвори порти да вляза,
на царя дума же кажа.
Тье си му порти отвори,
право при царя отиде,
та на султана говори:
- Султаньо, ти, наши царьо,
дето арапи изпрати
да търсят Ненчо войвода -
сички ги Ненчо погуби!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010