* * *

Татунчо войвода - орач

Мама Татуне думаше:
- Синко Татуне, Татуне,
от ми си, синко, харниша
от този пусти занаят,
занаят, синко, хайдушки?
Омръзна ми, синко, омръзна
сутрин рано да раня
на хайдушкото кладенче,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да мия
и турски глави да крия.
Татун майка си думаше:
- Кажи ми, мамо, научи,
кой занаят най-лесен,
най-лесен и най-печален,
та него майко да карам?
- Синко Татуне, Татуне,
бащин занаят най-лесен,
най-лесен и най-печален.
Запрегни руси биволи,
натовари бяла пшеница,
та иди, синко, да ореш
бащини ниви големи,
бащини черни угари,
бяла пшеница да сееш,
баща и майка да храниш.
- Мамо ма, стара мамо ма,
хубаво, мамо, хортуваш,
да знаеш, ала не знаеш,
че хайдутин орач не става!
Сърце юнашко хайдушко,
не търпи, мамо, не трай.
Не търпи, мамо, не трай
като гледа турци проклети
всички балкани кръстосват,
българи бият, поробват
все млади, мамо, невести
и отбор млади юнаци.
Хайдутин, мамо, израснах
и пак хайдутин ще ходя,
да бия турци, да коля,
да знаят турци, да помнят (2)
кога бил Татун хайдутин.
Изкарай, мамо, овцете
та ги на вълка натири,
ако ги вълкът остави,
остави да ги не дави,
тогава ще да се харниша
от този, майко, хайдутлук.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010