|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Татунчо войвода - орач
Мама Татунчо думаше:
- Татунчо, сино Татунчо,
ела се, синко, остави
от този пусти занаят,
занаят, сине, хайдутлук!
Ела се, сине, улови
на бащина си занаят,
занаят, сине, чифчелик;
да сееш бяла пшеница,
да храниш стара майчица!
Я иди, сине, я иди
на Русе, града голяма,
че купи лиси биволи!
Че стана Татунчо, отиде,
на Русе града голяма,
потърси лиси биволи -
не можа да си намери;
най си Татунчо зачул
в голяма гора зелена,
в чаири, равни гьолове -
там си биволи намери,
и си биволари питаше:
- Чии са тези биволи
с белите опашки?
Биволари отговаряха:
- Тий са, холан, на Стоянча,
Стояна, селски чорбаджий!
Татунчо Стояна намери,
че се за ръце хванали
да си пазарлък направят.
С девет е стотин станало.
Седнали кръчма да пият,
една ми бъчва изпили
и втората дополвили.
Татунчо стана, потръгна,
поведе лиси биволи.
Като през гора вървеше,
самси се, холан, усети -
ще му копралка затрябва,
и си копралка отсече.
А че си у тях отиде,
запрегна лиси биволи,
преора селски мерета,
дето им говеда ходеха,
и царските пътища,
дето хазната минува.
Че се селяни събраха,
голям си събор сториха,
че и си писмо писаха
до царя, до цар Мурада:
"Царьо льо, царьо честитий,
да чувал ли си, царьо льо,
Татунча млада войвода -
таз година стана чифчия;
преора селски мерета
и царските пътища!
Де ще ни ходят говеда,
де ще ти минува хазната?"
Царя се виком провикна:
- Ой ви вие, триста души,
триста души бошнаци,
скоро Татунча хванете,
опък му ръце вържете
и при мене го доведете!
Че ми й тръгнала потеря.
Татунчо беше на нива
и си обяд обядваше.
Майка му права стоеше
и на Татунча думаше
- Скоро си обяд обядвай,
тежка се мъгла зададе,
ситен ми дъждец ще ръмти...
Като си потеря наближи,
край Татунча минава
и на Татунча думаше:
- Бог ти помага, юначе,
Татунчо тука ли е?
Татунчо им вярно думаше:
- Вчера Татунчо помина
край мойта нива голяма...
И си потеря примахна.
Най-подир върви циганче,
и то си Татунча познало,
и на Татунча думаше:
- Ще те, Татунчо, обадя,
на потеря да те улови,
на царя да те заведе!...
Татунчо циганче думаше:
- Ако ме, циганче, обадиш,
живичко ще те одера!
Циганче дума Татунчо:
- Знаш ли, Татунчо, помниш ли,
като в гората ходеше,
силни огньове кладяхте,
ялови крави деряхте,
кърваво месо печахте,
червено вино пиехте,
мене настрана държахте?!
Татунчо дума копралки:
- 'Ко ме, копралке, отървеш
от тази царска потеря,
ще ти чепове посребря,
ще ти бодове позлатя!
Циганче потеря повика,
и се потеря повърна,
Татунчо си я посрещна.
Като си копраля замахна,
и си потеря разпръсна -
като на нива ръкойки,
кога ги вятър разпилей.
Тогиз Татунчо улови
циганче, черно арапче,
черна му кожа, бре, одра,
с бял я бузалък напълни...
неуточнено, Източна България; зап. Дончо Митев (Съвременни книжки
за прочитание на секиго. Набрал Ил. Р. Блъсков. кн. 9. Латинка, Варна, 1885, с.
29-32).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 14.02.2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|