|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Сестра жертва син заради брат
Кренал Марко у църква да иде,
у църква да иде на Великден,
в църква да иде - пречест да зима.
Насреща му троица латини,
па видеа Марко Кралевити,
отдалек му вера пропсуваа,
у вера му макя споменаа.
Разлюти се Марко Кралевити,
та извади тая остра сабя,
та пресече троица латини.
Изкокнаа до три ми латинки,
тераа му глава на замена.
Па се чуди Марко що да чини -
нема Марко ниде, бре, никого,
н'има макя, н'има стари баща,
сал'те има една мила сестра.
Па си стана Марко, та си ойде,
та се Марко до нея допитува:
- Ой ле, сестро, ой ле, мила сестро,
кренал си бех на църква да ида,
на църква да ида, пречест да зимам,
сретнаа ме троица латини,
на пътя ми вера пропсуваа,
у вера ми макя споменаа;
а на мене ми върло дожале,
извадих си тая остра сабя,
та пресекох троица латини;
искокнаа до три ми латинки -
тераа ми глава на замена...
Що да чина, сестро, ка да чина?!
А сестра му вели и говори:
- Ой ле, Марко, ой ле, мили братко,
язе имам девет мили сина,
кье се сберат довечера на вечера,
кье изберем, братко, един от них,
който си е твоята прилика,
наместо вуйка си Марка;
кье го водиш, он да си погине,
та тизека, братко, да не гинеш...
Кога било довечера дошли,
дошли са си девет мили сина,
седнаа да си вечера,
избираа Маркова прилика,
избрали са дете Маноилче...
Проговори неговата макя:
- Е тизека, сине Маноиле,
айде, сине, с вукята да идеш,
вукя ти се е отдалек оглавил,
ти кье му си премладо деверче.
Па кренува дете да си иде.
Ойде макя премена да сбира,
дрехи му е с сълзи обаняла,
а дете й вели и говори:
- А ой, мале, а ой, стара мале,
та що ми са дрехи измокрени?!
А макя му вели и говори:
- Това ти са вино полиени,
на девер се така поливаа...
Земала е перчик да му реши,
по глава му сълзи покапаа.
Маноилче вели и говори:
- Отде роси, мале, тая роса?
Па го макя итро излъгала:
- Това не е тай ситна росица,
това си е студена водица,
така вода на девер пръскаа.
Па станаа, та кренаа с Марко,
кога тамо ойдеа, изскокнали,
изскокнали до три ми латинки -
едната му коня прифанала,
другата го от коня свалила,
третата му главата отсекла...
Лешко, Горноджумайско, дн. Благоевградско (СбНУ 11, с. 34, № 2
- "Манолчо, убит от латинци наместо вуйка си Марка"; =Стоилов А. п.,
Македонски народни умотворби. /Съст. и ред. д-р Марко Китевски. Скопjе, Институт
за македонска литература, 2000, с. 23, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІII. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009
|