|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Защо си, синко, повяхнал,
повяхнал, синко, посърнал?
Кат милина в градина,
кат ми ран босилек...
Стоян майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
като ме питаш, да каже,
като си, мамо, отидох
у нашите къшли големи
там си, мамо, заварих
дор три ми булки заклани.
Бели им була на глави,
жълти алтъни на шия.
Много се, мамо, уплаших,
да не ме, мамо, набедят,
набедят и затворят!
Оттогаз, мамо, оттогаз,
люта ме глава заболя,
главата, мама, снагата.
Затуй съм, мамо, посърнал,
посърнал, мамо, повяхнал...
Каспичан, кв. Калугерица, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ); недовършена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|