* * *

Син съди/продава баща си

Че чуло ли се е разбрало,
син баща на съд да кара!
Стоян баща си закарва
назад му ръце вързал.
Стоян си коня отседна,
вървели, що са вървели,
баща на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я се, синко, пресегни,
та ми ръцете разхлаби.
Стоян се от коня пресегна,
та му ръцете притегна.
Баща Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
тая е трета година
как ме на съд караш,
на тебе дума не съм пущал,
сега ще дума да пущам.
Очите да ти изсъхват,
на суха плоча да паднат,
като капка вода да се разлеят,
децата ти на змии и гущери да станат.
Стоян си коня назад повърна,
до портата е стигнал
и на Петкана повикна:
- Я излез, либе Петкано,
та ми коня посрещни.
Петкана Стоян думаше:
- Не мога, Стояне, да излеза,
че баща ти люто ни прокле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.