* * *

Син съди/продава баща си

Задало ми се й, мале мо,
Енизарския панаир;
кой кара коне хранени,
кой кара сюрек биволи,
кой кара сиви волове -
Иванчо кара тейно си,
кара го да го продава.
Назад му ръце вързани,
напред го с конче караше;
дето го конче застъпи,
бели му меса късаше,
ясни му кърви течаха.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стъпали в поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Тейно Ивану думаше:
- Синко Иване, Иване,
я ми ръцете развържи,
очите да си омия,
на Бога да се помоля -
по-скъпо да ме продадеш,
борчове да си изплатиш!
Иван се от кон приведе,
не му ръцете развърза,
ми най ги още застегна.
Тейно Ивану думаше:
- Синко Иване, Иване,
кога ме, Иване, продадеш
и назад да се повърнеш,
да даде Господ, Иванчо,
къща ти камък да стане,
жена ти - змия усойка,
дечица - дребни зъмчета,
на вратник да те посрещнат,
по конче да се покачат,
очите да ти изпият!
Иван тейно си продаде
и се назад повърна.
Къща му камък станала,
жена му - змия усойка,
дечица - дребни зъмчета.
И се на конче качили,
и му очите изпили!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.