* * *

Син съди/продава баща си

Ма, де са й чуло й видяло,
син баща на съд да кара,
както е Стоян баща си,
то да ми било за нещо,
за нищо и за никакво -
дето му буди булчето,
рано ми, рано пред зори
сиви ми телци да лъчи,
пък бели крави да дои.
Ах, че се Стоян ядоса,
назад му ръце завърза,
хранено конче възседна,
баща преди коня караше,
кара го Стоян, що кара,
от сутрин до икиндия.
Минали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
баща на Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
нещичко ще те помоля,
да ми ръцете разхлабиш,
студена вода да пия,
да пия, да се умия.
Стоян от конче не слезе,
не му ръцете разхлаби,
най му ръцете затегна.
Като са на съд стигнали,
там са баща му осъдили.
Баща Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
аз ще те люто прокълна,
кога на село пристигнеш,
къща на камък да свариш,
и твойта булка Тодорка -
люта змия да стане,
и твойте двете момчета -
на две змийчета да станат,
на две змийчета под камък!
Стоян из пътя вървеше,
хем пее, хем се весели.
Кога на село пристигна,
нали е клетва бащина,
клетва Стояна хванала,
къща на камък станала,
неговата булка Тодорка
на пъстра змия станала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010