|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Де се е чуло, видело
син баща на съд да води,
като Николчо баща си.
Баща му пеша вървеше,
Николчо на кон яздеше.
Минали поле широко,
навлезли в гора безкрайна,
сред гора дърво високо,
под дървото бистър кладенец.
Татко Николчо думаше:
- Сине Николчо, Николчо,
я ми ръцете отвържи,
водица да си попийна,
устата да си разквася.
Николчо се от коня наведе,
най му ръцете не отвърза,
ала ги по-силно затегна.
Татко Николчо думаше:
- Да даде Господ, сине ле,
назад като се завърнеш -
къщата камик да стане,
жена ти змия змиица
децата ти дребни змийчета.
Като се Николчо назад завърнал
къща му камик станала,
жена му змия змиица,
деца му дребни змийчета!
Муселиево, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|